Tyxo.bg counter
Органичен тор
Banner


Home

PostHeaderIcon Озеленяване Поддръжка Косене

PostHeaderIconБеритба

Беритба и грижи за дините и пъпешите
Беритбата на дините и пъпешите се извършва в техническа зрелост, започвайки от втората половина на юли, в зависимост от използвания сортотип и местните климатични условия. Препоръчва се беритбата да става сутрин, след вдигането на росата до настъпването на обедните горещини. Дините се берат през 7-8 дни, а пъпешите всеки ден или през ден (за ранните сортове). Узрелите пъпеши се познават лесно по достигнатото характерно оцветяване на корицата, появата на пукнатини около дръжката и по излъчвания сладък аромат. По-трудно разпознаваеми са признаците за узрялост на дините. Дългогодишните градинари използват различни прийоми: някои ги надписват - по реда на образуване на завръзите, а други се осланят на усета и опита.

Беритба още...

 

PostHeaderIconЦъфтяща бегония

Съществуват най-различни бегонии, които условно могат да се разделят в две основни групи - цъфтящи и листно декоративни. Най-популярни и предпочитани са грудковите видове. Те цъфтят с изобилие от цветове, но имат кратък ефект. При отглеждането им много често цветарите се сблъскват с един проблем - пъпките на растението започват да падат, а листата да съхнат. Причината за това са някои грешки в отглеждането.

Цъфтяща бегония още...

 

PostHeaderIconДрян

Родът на дряна (Cornus) е доста разнообразен и обхваща около 40 вида големи храсти и малки дървета, голяма част от които се използват широко в озеленяването. Дряновете, които ви представяме, се отглеждат преди всичко заради декоративния ефект, който цветовете и листата му придават. Някои видове като С. stolonifera, С. sanguineum и C.alba се отличават с красиво обагрените стъбла в нюанси на червено и охра, които придават дръзки нотки към ландшафта. Други разновидности като сортовете на С. controversa, С. florida или C.capnata се отглеждат заради прекрасните цветове, чиито нежни багри озаряват градините. Красиво изпъстрените листа на някои представители като С. kousa дотолкова променят вида на растението, че трудно бихте го оприличили с дряна.
Дряновете се вписват чудесно в ландшафта, особено ако разполагате с по-просторна градина, в която има и други дървесни видове. Не случайно се използват в публичните паркове и градини, където смекчават внушителното излъчване на едрите дъбове и снажните борове. В частните градини те са идеални не само за създаването на фокусна точка, но и за оформянето на общия фон за по-ниски растения. Някои от видовете са едни от най-ранно цъфтящите растения, при които цветовете разкриват красотата си още преди появата на първите листа. Други видове цъфтят в края на пролетта, а трети - дори през лятото.
Cornus florida се нарежда в топ листата на цъфтящите дрянове благодарение на ненадминатата си красота. Този вид достига около 4.5-7 м височина и по-скоро се разпростира на ширина. Интересното е, че този вид може да предложи красива гледка през всеки сезон на годината. Още в началото на пролетта това декоративно дърво излага на показ невероятните си цветове, последвани от пищните наситено зелени листа през лятото. С настъпването на есента този дрян се обгръща с великолепна премяна, изтъкана от червеникаво-пурпурни листа и аранжирана с ярки червени плодове, които остават да красят дървото през зимните месеци. Създадени са различни сортове, като повечето се различават по баграта на цветовете. Едни от най-популярните разновидности на С. florida са ’Rubra’ и ’Аюа’.

Дрян още...

 

PostHeaderIconСентполия

В края на 19 век барон Валтер фон Сент-Пол открил в горите на Узамбарските планини в Южна Африка прекрасно растение, цъфтящо с приказни гълъбово-виолетови багри. Само за няколко години сентполията (Saintpaulia) станала едно от най-популярните стайни цветя, любимо на всички запалени цветари. И има защо! Множеството хибридни форми, които са създали селекционерите, го правят евтино и достъпно, а отглеждането му не е кой знае колко трудно. Синеоките цветове остават фаворити, но сега се предлагат и форми, обагрени в лилаво, червено, снежнобяло, розово и др. Сентполията обича разсеяната светлина, умереното поливане (с мека топла вода) и сравнително високата въздушна влажност. Пролетта и лятото подхранвайте през две седмици с богат на калий тор. Добре е месец след закупуването да се пресади в пластмасова, недълбока саксия. Подходяща е почвена смес от угнила листовка, торф, чимова почва и пясък (2:3:1:1), като се осигури добър дренажен пласт.

Сентполия още...

 

PostHeaderIconПилея

Pilea peperomioides
Става реч за вид пилея (Pilea peperomioides), чиито листа са с вид на юбилейни монети. Тя има сходни черти с някои от пеперониите (Peperomia), най-вече с горската (P. monticola), за което говори и втората част от наименованието на цветето. Разликата е в по-бързо растящите крехки стъбла и дребничките бели съцветия. Много благодарно цвете е, винаги елегантно, подходящо за светли помещения. Понася сухия въздух, но е желателно понякога да се оросява, с леко затоплена вода. Цъфтежът се стимулира при невисоки температури (5-7°С) като любопитното е, че разпукващите се цветове са способни да "изстрелват" облак от цветен прашец. Наблюдаваният ефект прилича на залп от празничен фойерверк, а самото зрелище е повече от впечатляващо. Пепероидната пилея се размножава предимно с връхни резници или чрез разделяне на коренището. Подходящата смеска за растението се прави от 2 части плодородна почва и по една част - торф и едър пясък.

Пилея още...

 

PostHeaderIconАптения сърцелистна

Aptenia
Аптениите
(Aptenia) са популярни растения с характерна декоративност и относителна невзискателност. Видът Cardifolia е вечнозелен, стелещ се, със сърцевидни срещуположни листенца. Може да се отглежда и като почвопокривно, и като бордюрно растение, но най-впечатляващи са ампелните вариации, с провисващи цветоносни стъбла. Разпукването на малките, около 10мм в диаметър, пурпурно червени цветчета е по-обилен и продължителен в обедните часове, особено на открити слънчеви места.

Аптения сърцелистна още...

 

PostHeaderIconТревен килим

Неправилните  грижи често разболяват тревата. Най-често проблемите възникват при прекалено гъстите треви, които лошо се проветряват.
Всичко това причинява мана, плесен и пожълтяване. Не са редки случаите, когато корените загниват в резултат на прекомерно поливане или наторяване.

Как да се справите с най-честите болести?

РЪЖДА

Симптомите са жълто-оранжеви ивици или петна отгоре на листата, които постепенно пожълтяват и отмират. Появява се при сухо и топло време. Склонни към заразяване са изтощените треви, както и тези, на които е правено прекалено ниско косене.

Мерките за борба включват: редовно аериране с цел да се подобри проветряването на корените. Освен това се препоръчва наторяване с комплексни минерални торове. Ако всичко това не помогне -пръскайте с Дитан М 46 или Санкоцеб 80 ВП, в дози 0,2%.

Тревен килим още...

 

PostHeaderIconВиола

Виолите, известни още като теменуги, са ранно цъфтящи растения, които виреят на прохладни и влажни места. Тези цветя са завладели нашите земи още преди векове. Веднъж завладели сърцата на градинарите, теменугите запазват популярността си през вековете. Днес виолите намират много по-широко приложение като декоративни цветя, благодарение на непрестанната работа на селекционерите, която създава нови модерни сортове. Родът на виолите обхваща около 500 вида, разпространени по цял свят. Тези растения имат цветове с типична сърцевидна форма, която ги отличава от повечето градински видове. При някои представители венчелистчетата имат характерни петънца, придаващи форма на усмихнато лице на цветята.
Това допълнително подсилва веселото и енергично настроение, което кадифените цветя създават в градината. Освен за озеленяване, в днешно време виолите се използват и за декорация на торти и различни сладкиши, както и за направата на сиропи. Всяка разновидност на теменугите си има свой специфичен аромат и вкус, което определя и модата в отглеждането на определени видове специално за творенията в кухнята. Друго често срещано приложение на тези красиви цветя е в изкуството. Изсушените им цветове съхраняват красотата и нежността си и придават великолепен чар на произведенията на изкуството. Цветята са оставили своя отпечатък и в медицината - трицветната теменуга се използва като противовъзпалително средство при кожни проблеми, а в древността хората от някои народи са носили гирлянди от теменуги, за да укротяват гнева си.
Разбира се, днес основното приложение на виолите си остава в озеленяването. Отглеждането им като декоративни растения е започнало отпреди повече от хиляда години, в резултат на което е възникнал внушителен асортимент от багри. Теменугите цъфтят в почти всички багри, които могат да ви хрумнат, като голяма част от тях са дву- или трицветни. Виолите започват да цъфтят изобилно още в ранна пролет, като в средата на лятото постепенно замират. Тези цветя са ниски и обикновено не превишават 12 см. Това ги прави идеални за озеленяване на  алпинеуми, кашпи и дори сандъчета на балкона. Обилният цъфтеж на теменугите е  предимство, което градинарите умело използват, когато трябва да създадат плътна текстура на цветното оформление на ландшафта.

Виола още...

 

PostHeaderIconСеитба и грижи

Сеитба и грижи за новата морава

На пръв поглед не е трудно, но създаването на впечатляващи погледа морави си има своите тънкости и строга последователност за изпълнение на технологичните операции. След почистването на терена от отпадъци се преминава към старателна обработка на почвата. Започва се с обръщане на почвата на дълбочина 25 см. Следва прекопаване с мотика, съчетано с внасяне на минерални торове - нормата е 25-30 г/м2. В никакъв случай да не се използват органични торове от преживни животни, защото в тях се съдържат много плевелни семена! Непосредствено преди сеитбата е желателно почвата да се уплътни, до степен непозволяваща оставянето на следи при стъпване. Семената на тревите са леки, което изисква сеитбата да става в сухо и безветрено време, за да се гарантира равномерно разпръскване. За увеличаване на обема, към смеската може да се добави сух ситен пясък (1:1 до 1:2), в качеството му на баласт. След това семената се вкарват на 1,5 до 3,0 см дълбочина в почвата, с помощта на ръчно зъбно гребло (търмък).

Сеитба и грижи още...

 

PostHeaderIconАмпелен

Sedum seiboldii
Прекрасно ампелно растение, спускащо  като жива щора крехките си стъбълца, е зейболдовият седум (Sedum seiboldii). Листенцата му са гълъбово-зелени, закръглени, покрити с нежен, блестящ восъчен налеп. През зимата е в покой, а с настъпването на март трябва да се пренесе на светло място, като поливките зачестят. При необходимост през този месец се извършва пресаждане в по-голяма саксия или разделяне на разрасналите се екземпляри. Почвеният субстрат да е смес от компостна почва с едрозърнест пясък и пресята лиственица, плюс торф - за задържане на влагата.

Ампелен още...

 

PostHeaderIconКатерлива кобея

Cobaea scandens
Катерливата кобея
цъфти непрестанно от юли до първите студове и в голям съд се вие нагоре до 4 м. Камбанките на цветовете й отначало са бяло-зелени, а по-късно - виолетови, Плодовете са дълги 5-17 см, с овална форма и три врязвания, но у нас почти не се образуват. Перестите листа при покарване са червеникави, което вероятно е защита от светлина, по края им има завити мустачета. У нас това многогодишно пълзящо растение се отглежда като едногодишно, тъй като презимуването е трудно.
Месторастение: Слънчево.
Почва: Компостна пръст с пясък.
Поливане, торене: Полива се обилно и се наторява на  две седмици.
Други грижи: За да могат да се захващат мустачките, са необходими телове или пръчки. Прищипването на върховете на издънките подпомага разклоняването и поддържа трайно цъфтене.

Катерлива кобея още...

 

PostHeaderIcon Последно добавено

PostHeaderIcon Най - четено

viagra