Tyxo.bg counter
Органичен тор
Banner


Home

PostHeaderIcon Озеленяване Поддръжка Косене

PostHeaderIconАрдизия

Ардизията(Ardisia crenata) е малък, обемен храст с изправено стъбло, който се цени заради красивите плодове, които го украсяват през зимните месеци. Родина на растението е Югоизточна Азия. Може да достигне височина в саксия до 1 м. Дължината на листата е от 5 до 15 см, те са кожести, продълговати, назъбени, заострени, тъмнозелени и блестящи отгоре, светлозелени и петнисти отдолу.
Цъфти в края на юни с нежни бяло-розови ароматни цветове, които след няколко месеца се превръщат в ягоди с големината на грахово зърно, яркочервени, които не опадат в продължение на няколко месеца, понякога до следващия цъфтеж.
Ардизията живее няколко години и трябва да подмените растението. Храстчето се нуждае от максимално светло място, но без преки слънчеви лъчи, особено през лятото. Ардизията се нуждае от хладно презимуване, но се бои от въздушни течения.

Ардизия още...

 

PostHeaderIconЛириопе

Лириопето (Liriope), или стайното врабчово грозде, е некапризно коренищно растение. Съцветията му приличат на врабчово грозде, но са розови на цвят. Възрастният храст изглежда великолепно благодарение на своите удължени, поникващи дълги листа.
Лириопето се нуждае от разсеяна светлина, постоянно поливане, подхранване веднъж на две седмици през периода на вегетацията. Ако не го лишите от тези удоволствия, то ще ви радва с обилен цъфтеж.

Лириопе още...

 

PostHeaderIconГрадинска теменужка

Градинската теменужка отдавна не е градинска, тя се отглежда в саксии и сандъчета на балкона, а понякога и като цъфтящо растение с кратък ефект вкъщи. Сякаш единственото ограничение, което стои пред нея, е използването й да става от ранна есен до късна пролет. И макар широко да се отглежда и често да се описва като невзискателна, проблемите, които се наблюдават при нея, не са никак малко. По отношение на основните болести като брашнестата мана и ръждата сортовете се различават изключително силно по своята чувствителност, като нерядко едни сортове могат да страдат силно, докато други изобщо не са засегнати. Устойчивостта е по-голяма при растенията, получени от чисти сортове и хибриди, докато при само- възпроизводството от семена, събрани в градината, се появяват все повече чувствителни и неустойчиви растения. При отглежданите на балкона и в градината растения е типична зимната потиснатост, която се изразява в спиране на растежа и цъфтежа и силно омърлушване на растенията (степента зависи от времето). Това явление е предизвикано от условията на средата и ще отмине със затоплянето през пролетта. При домашно отглеждане пък често се наблюдава издребняване и деформиране на цветовете, подсъхване на връхчетата на листата и общо влошаване на декоративния ефект, което най-често се дължи на ниска въздушна влажност и твърде висока температура.

Градинска теменужка още...

 

PostHeaderIconЩастливка

Felicia amelloides
Фелицията е пленително зелено, африканско храстче, покрито през цялото лято с безброй прелестни небесносини съцветия-кошнички, обилно разпръснати по пухкава възглавничка от дребни зелени листа. Прекрасно растение за контейнери, висящи кошници, смесен бордюр, за засаждане покрай пътечките, цветните лехи и алпинеумите. В превод от латински Felicia означава "щастлива" - асоциация с ведрото и бодро настроение, което носят сините й цветове.

Щастливка още...

 

PostHeaderIconНезабравка

Това е много нежно пролетно цвете, което се среща почти навсякъде на открито. Тя е от т.нар. нискостъблени цветя и достига на височина едва до около 20 см. Цъфти цяла пролет най-често до месец май с розови, сини или бели цветчета. Расте на абсолютно всички видове почва, както на слънчево място, така и на полусянка, но тогава туфите стават с бледи цветове, рехави и избуяват на височина. Нейните листа са меки и с много къси власинки. Едни от най-известните сортове са: "синя топка'', "син букет", "индиго", "синя кошничка" и др. Самото име ни подсказва, че най-често срещани са сините цветове.

Незабравка още...

 

PostHeaderIconЦинанхум

Cynanchum
Народно название: цинанхум.
Описание. Цинанхумът е малък род от 5 вида. Те представляват многогодишни треви с виещи се стъбла, повече или по-малко дълбокосърцевидни срещуположни листа, както и оригинални гроздове с големи плодове.
Най-известните видове са цинанхум максимовичи (С. maximoviczii) и сибирският цинанхум (С. sibiricum). Най- декоративен е първият вид. Родина му е Далечният изток, Япония, Китай.
Това е малко известна в цветарството лиана с тънки, виещи се филизи, до 5 м дължина, леко удебелени в междувъзлията. Листата са широкоовални, заострени. Цветовете са дребни, жълтеникави, събрани в многоцветни пазвени щитчета. Цъфти юни-август. Плододава през септември.

 Цинанхум още...

 

PostHeaderIconМединила

 

Мединилата (Medinilla) е един от най-величествените епифити, които се отличават с грандиозни съцветия и огромни листа. Това растение е гордост за всяка колекция, но трябва да знаете, че то се нуждае от топъл парник или оранжерия. Мединилата покорява от пръв поглед всеки, който се занимава с цветарство.
В стаите се появява наскоро, защото се отглежда много трудно и заема много място. Ако вече сте се сдобили с нея, не бързайте да я пресаждате. Дайте й възможност да привикне към вашите условия и към вас. Не забравяйте, че това е епифит, затова няма нужда от голяма саксия и много почва. Взискателна е към температурния режим и трябва да й осигурите висока влажност на въздуха.
Този висок (до 1,4 м) тропически храст има кожести листа. Почвата трябва да бъде рохкава, като при всички епифити. Старайте се да го пръскате по 3-4 пъти на ден, обкръжете го с други растения, които създават необходимата повишена влажност. Подхранвайте два пъти в седмицата. Приветства се отглеждане в закачени кошници или на бромелиево дърво. Мединилата обича доброто осветление, но не пряко слънце. Не прекалявайте с поливането.

Мединила още...

 

PostHeaderIconСлънчева звезда


Ornithogalum dubium
Слънчевата звезда е c дълги, тесни, излизащи от основата листа, които се появяват преди цветоносите. Те са от 3 до 8 на брой жълтозелени, с лек мъх по ръбовете. Стъблата достигат височина до 10-25 cm. Съцветието е цилиндрично, до почти сферично и се състои от 5 до 25 цветчета, които се отличават с ярка окраска - оранжева, жълта, червена, бяла или почти бяла, често със зелен или бронзово кафяв център. Цъфти продължително през зимата или пролетта. Плодът е кутийка. Цветоносите на този вид са с достатъчно дълги дръжки и се използват за рязан цвят, тъй като техните букети са много издръжливи.
Общо родът включва около 130 представители растящи в субтропиците и умерените зони на Европа, Азия и Африка. От предлаганите на пазара сортове най-популярни са:
"Ballerina", който се отличава с ярко оранжева багра и е много популярен като стайно растение. Използва се за рязан цвят.
"Sunshine" - добре известен жълт сорт.
В България има 9 диворастящи вида от този род. Българското име на орнитогалум е гарбански лук. Още през март из храсталаците и ливадите се появяват цветоносните стръкове на гарванския лук, но всичките представители цъфтят в бяло.

Слънчева звезда още...

 

PostHeaderIconЕнцефалартос

Род Енцефалартос (Encephalartos). Включва около 25 вида, разпространени в Субсахарска Африка, но с особено голямо разнообразие - в най-южната част на континента. Макар често да наричат енцефалартосите южноафрикански цикаси, всъщност родът се отнася към семейство Замиеви (Zamiaceae), като са само далечни роднини на истинските цикаси. Енцефалартосите са неразклонени, подобни на палми растения, като някои от видовете могат да достигнат височина до 10 м; повечето са сравнително ниски растения, рядко надхвърлящи 2 - 3 м; стъблата на енцефалартосите се характеризират с високото съдържание на скорбяла (нишесте) в сърцевината, което се използва от местните хора за производство на хранителен продукт, подобен на сагото. Латинското название на рода произхожда от гръцките думи "ен" - във, "цефали" - глава, поради специфичната форма на стъблото при ниските видове, и ''артос'' - хляб (буквално в главата (стъблото) хляб). Листата са сложни перести. Формата на листчетата на сложния лист е доста разнообразна - от линейна до силно наделена, като всеки дял завършва с шип. При видовете, произхождащи от по-влажни места, листата са зелени, докато при тези от сухите райони обикновено са сиво-зелени до синкави.

Енцефалартос още...

 

PostHeaderIconЦимицифуга

Cimicifuga
Народно название: цимицифуга, клопогон, черен кохош.
Описание. Цимицифугата е от семейство Лютикови. Родът наброява около 15 вида, разпространени в умерените области на Северното полукълбо. Представлява многодишно растение с няколко големи стъбла. Листата са прикоренови, едри, пересторазсечени. Цветовете са дребни с многобройни тичинки, събрани в нежни метловидни или тесни четковидни съцветия до 20 см дължина, по няколко на стъбло (3-10). Коренищата са добре развити, с голямо количество мощни корени. Семената са дребни, продълговати.
Условия на отглеждане: слънчево, защитено от вятъра място, понасят и полусянка. Предпочитат дълбоката обработена, плодородна, умерено влажна почва.

Цимицифуга още...

 

PostHeaderIconЦеластрус

Celastrus
Народно название: целаструс.
Описание. Целаструсът е от семейство Чашкодряни. Има около 30 вида едри, листопадни, понякога вечнозелени лиани, по-рядко храсти, разпространени в Източна и Южна Азия, Австралия, Америка.
Тази лиана се явява причина за погубването на дръвчета, когато се засели върху тях. Има два вида филизи: дълги, леко облистени, виещи се, и къси - гъсто облистени, изправени. Листата са последователни, прости. Цветовете са разделнополови, дребни, в пазвени щитчета, в метлички на края на филизите или единични. Плодът е топчеста кутийка.
Условия на отглеждане. За засаждане изберете осветено място, но може и полусянка. Субстратът е смес на угнил оборски тор с чимовка или листовка в равни части. Добре расте на плодородни рохкави глинести и песъчливи почви.

Целаструс още...

 

PostHeaderIcon Последно добавено

PostHeaderIcon Най - четено

viagra