Tyxo.bg counter
Органичен тор
Banner


Home

PostHeaderIcon Озеленяване Поддръжка Косене

PostHeaderIconЦимицифуга

Cimicifuga
Народно название: цимицифуга, клопогон, черен кохош.
Описание. Цимицифугата е от семейство Лютикови. Родът наброява около 15 вида, разпространени в умерените области на Северното полукълбо. Представлява многодишно растение с няколко големи стъбла. Листата са прикоренови, едри, пересторазсечени. Цветовете са дребни с многобройни тичинки, събрани в нежни метловидни или тесни четковидни съцветия до 20 см дължина, по няколко на стъбло (3-10). Коренищата са добре развити, с голямо количество мощни корени. Семената са дребни, продълговати.
Условия на отглеждане: слънчево, защитено от вятъра място, понасят и полусянка. Предпочитат дълбоката обработена, плодородна, умерено влажна почва.

Цимицифуга още...

 

PostHeaderIconЦинанхум

Cynanchum
Народно название: цинанхум.
Описание. Цинанхумът е малък род от 5 вида. Те представляват многогодишни треви с виещи се стъбла, повече или по-малко дълбокосърцевидни срещуположни листа, както и оригинални гроздове с големи плодове.
Най-известните видове са цинанхум максимовичи (С. maximoviczii) и сибирският цинанхум (С. sibiricum). Най- декоративен е първият вид. Родина му е Далечният изток, Япония, Китай.
Това е малко известна в цветарството лиана с тънки, виещи се филизи, до 5 м дължина, леко удебелени в междувъзлията. Листата са широкоовални, заострени. Цветовете са дребни, жълтеникави, събрани в многоцветни пазвени щитчета. Цъфти юни-август. Плододава през септември.

 Цинанхум още...

 

PostHeaderIconЦеструм

Cestrum
Народно название: цеструм.
Описание. Цеструмът е от семейство Картофови. Родината на растението са тропиците и субтропиците на Централна и Южна Америка, Мексико. В природата има около 150 вида вечнозелени листопадни храсти и малки дървета.
Видът изящен цеструм (Cestnim elegans) е вечнозелен храст, до 1,5 см височина, с поникващи, мъхести клонки. Листата са ланцетни или с овална форма, от долната страна мъхести. Цветовете са събрани в четковидни сили чадърести съцветия. Венчето на цвета е червено, с формата на фуния или с тръбовидна форма, до 2,5 см дължина. Цъфти в периода от април до септември, много обилно.

Цеструм още...

 

PostHeaderIconСенецио

Senecio Himalaya

Сенецио (Senecio Himalaya)се смята за космополитно растение, тъй като надали има място по света, където да не вирее.
В рода са описани над 2000 вида, разпространени по цялото земно кълбо - от северните полярни области до тропиците.
Между тях има многогодишни, двугодишни тревисти представители, храсти, пълзящи, ампелни и изправени видове, тропически листни и стъблени сукуленти. Листата са разположени последователно или срещуположно, целокрайни или нарязани, с най-разнообразна форма, а в някои случаи са редуцирани. Съцветията са кошнички, оцветени от жълто до червено. Плодчетата са семенца с парашутче. Много представителите на този огромен род се отглеждат на закрито и открито като декоративни растения. Около 30-40 вида се използват като стайни и оранжерийни растения. Те са красиви, екзотични и разнообразни. У нас най-популярна е цинерарията, а много често се отглежда и Senecio cineraria - със силно нарязани сиви листа и големи жълти съцветия. В България, в диво състояние, широко е разпространен видът Senecio vulgaris (кръстец, обикновен спореж)който е билково растение. Senecio archeri 'Himalaya'(сенецио, кръстец)е един от интересните и екзотични сукулентни представители на рода. Това е планински вид от Хималаите, което е отразено и в името му. Плътните изправени стъбла(в родината си достигат 90-120см височина) са гъсто покрити от тънки светло-зеленикави нежни листа. От далеч може да се оприличи на малко борче. Перфектен е за всякакви цветни комбинации с други видове цветя. На европейските пазари се препоръчва като растение за сандъчета или за аранжиране с други цветя.

 

Сенецио още...

 

PostHeaderIconМини нар

В естествени условия нарът е листопаден храст или ниско дръвче, достигащо височина 4-5 м. Изправените му стъбла се разклоняват обилно, листата са ярко зелени, дребни, леко удължени. При благоприятни условия цъфти щедро - от края на май- юни до началото на есента. Растението едновременно е окичено с пъпки, цъфтящи цветове и зреещи плодове. Цветчетата са много яркочервени, единични или събрани в малки съцветия. На едно и също растение има два типа цветове - женски (делвообразни), мъжки (звънчевидни).

Мини нар още...

 

PostHeaderIconМащерка

Мащерката в саксия
Мащерката
се развива добре в саксия, въпреки че е типичен горски обитател. Растението може да се размножи, като се ползват старите екземпляри или пък да се снабдите с други сортове. С мащерката в саксия може да се допълни балконската мозайка от красиви полезни растения и подправки, които са необходими на всяка домакиня. Освен това от нея става приятен ароматен чай за студените вечери. Необходимо е дългите филизи да се скъсят, а растението да се извади от старата саксия. Почиства се от изсъхналата почва и топката с корени се разрязва с остър нож.

Мащерка още...

 

PostHeaderIconЦеластрус

Celastrus
Народно название: целаструс.
Описание. Целаструсът е от семейство Чашкодряни. Има около 30 вида едри, листопадни, понякога вечнозелени лиани, по-рядко храсти, разпространени в Източна и Южна Азия, Австралия, Америка.
Тази лиана се явява причина за погубването на дръвчета, когато се засели върху тях. Има два вида филизи: дълги, леко облистени, виещи се, и къси - гъсто облистени, изправени. Листата са последователни, прости. Цветовете са разделнополови, дребни, в пазвени щитчета, в метлички на края на филизите или единични. Плодът е топчеста кутийка.
Условия на отглеждане. За засаждане изберете осветено място, но може и полусянка. Субстратът е смес на угнил оборски тор с чимовка или листовка в равни части. Добре расте на плодородни рохкави глинести и песъчливи почви.

Целаструс още...

 

PostHeaderIconЦиклама

Цикламата се отглежда отдавна у нас и също отдавна си е спечелила славата на капризно цвете. Най-важната причина за това са нейните спецефични изисквания, които я правят трудна за отглеждане като истинско саксийно цвете. Тя се нуждае от температури под 20 градуса, за да има дълъг и жизнен цъфтеж, което я прави подходяща за отглеждане само в неотопляемо помешение или зимна градина. Трудно и се угажда и при поддържането на въздушната и почвената влажност, като недостигът и излишъкът на влага са еднакво лоши. Взискателността на цикламата, както и дългият летен покой, я правят по-предпочитана като букетно цвете, което се използва за украса, след което се изхвърля. Все пак ето малко информация за тези, които са приели предизвикателството да култивират циклами за постоянно.

Циклама още...

 

PostHeaderIconТритома

Kniphofia hybrida
Много интересен тригодишен представител на последните градински растения, които остават в дворовете до късна есен.
Произхожда от остров Мадакаскар и Африка, което обуславя неговата екзотичност, странност и недотам популярност за отглеждане.
Някои по-едри екземпляри могат да достигнат височина дори до един метър. Цветовата му гама не е много разнообразна, тъй
като се среща само в жълто-оранжев цвят, но това в никакъв случай не го прави по-малко атрактивен вид. Когато вече зимата
чука на вратите ни, тези изправени и сравнително мощни стебла продължават да красят дворовете ни, парковете и градините.

Тритома още...

 

PostHeaderIconБелопероне

Белопероне е един от красивите и екзотични представители на семейство Акантови, в което са включени още aфеландрата, юстицията и тунбергията. Наричат го още стаен хмел, тъй като съцветията му по устройството си наподобяват шишарките на хмела. Хора, обичащи морето и морските дарове, го оприличили на морска скарида и му дали друго народно име - растение скарида. В домашни условия най-често се отглежда видът Beloperone guttata, чиято родина е Мексико. В Европа е пренесено в началото на 20-ти век. Белопероне е многогодишно растение, но независимо от това специалистите препоръчват редовно да се обновявa. Най-лесно размножаването се извършва през пролетта и лятото, с резници.

Белопероне още...

 

PostHeaderIconБеритба

Беритба и грижи за дините и пъпешите
Беритбата на дините и пъпешите се извършва в техническа зрелост, започвайки от втората половина на юли, в зависимост от използвания сортотип и местните климатични условия. Препоръчва се беритбата да става сутрин, след вдигането на росата до настъпването на обедните горещини. Дините се берат през 7-8 дни, а пъпешите всеки ден или през ден (за ранните сортове). Узрелите пъпеши се познават лесно по достигнатото характерно оцветяване на корицата, появата на пукнатини около дръжката и по излъчвания сладък аромат. По-трудно разпознаваеми са признаците за узрялост на дините. Дългогодишните градинари използват различни прийоми: някои ги надписват - по реда на образуване на завръзите, а други се осланят на усета и опита.

Беритба още...

 

PostHeaderIcon Последно добавено

PostHeaderIcon Най - четено

viagra